Косово – вековната вражда между сърби и албанци
Сблъсъците посред им не стопират, мирът е мъчно постижим
Във всички проблеми на Балканите се преплитат национална митология, локален национализъм с висша цел етнически чисти страни, териториални искания, човешки права и не на последно място геополитически ползи. Такава е в основата на връзките сред народите в някогашна Югославия и опълчването сред сърби и косовски албанци.
Въпросът за Косово и живеещите там албанци, които постоянно след 1913 година, когато Косово е присъединено към Сърбия, а следствие след края на Първата международна война към Югославия, е, че те са били болшинството от популацията в тази сръбска провинция. Силно дискриминирани сред двете войни, по същия метод и при започване на Титовия интервал, с времето последователно се стига до предоставяне на права на албанците. Това е узаконено с така наречен „ Титова ” Конституция на СФРЮ през 1974 година, когато Косово получава на практика републикански статут – лично държавно управление и парламент, право на образование на албански език в учебните заведения, албански университет в Прищина и така нататък Всичко това се утвърждава през 1974 година без официално Косово да бъде приета като федеративна република в състава на югославската федерация. А Косово не е оповестено за република по простата причина, че съгласно тази конституция всяка федеративна република има право на самоопределяне до овакантяване на федерация. Опасенията са били, че в случай че разгласят Косово за република, то доста скоро по-късно албанците ще пожелаят да изоставен СФРЮ и да се причислят към Албания.
Боби Бобев – някогашен дипломат на България в Косово и Албания
Същността на казуса в Косово в най-чист тип е в конфликта на албанското население, което е 90% в региона, в устрема му да се отдели от Югославия и да сътвори национална страна на Балканите, обединявайки се с Албания и ползите на Република Сърбия и Югославия да отстоят териториалната целокупност на страната.
„ Става дума за една вековна омраза сред сърби и албанци. Това значително дава отговор на истината. Сърбия желае да запази Косово в своите лимити по редица аргументи. Много постоянно се не помни и комплекса Трепча, този извънредно богат руден комплекс, който както писа „ Ню Йорк таймс ” преди доста години, е най-ценното парче земя на Балканите. Той съдържа Менделеевата таблица в себе си. Там също е един от корените на спора. Но директните корени на това, което се случва в този момент, настава, когато Милошевич поема властта в Сърбия и последователно стартира да лишава на албанците в Косово тези права, които Конституцията преди този момент им е дала ”, счита Боби Бобев.
През 1986 – 1987 година се утвърждава фигурата на Слободан Милошевич. Изграждайки своята стратегия за централизирана Югославия, доминирана от сърбите, той експлоатира недоволството на албанците и ответната реакция на локалните сърби. На 28 юни 1989 година по случай 600 години от Косовската борба пред 1 милион Слободан Милошевич държи популярната си тирада на Газиместан край Прищина, в която не изключва „ въоръжена борба ”.
Днес, шест века по-късно, ние още веднъж сме в борби и пред борби. Това не са въоръжени борби, въпреки че те към момента са вероятни. Но каквито и да са, те не могат да бъдат извоювани без увереност, храброст и жертвоготовност. Без тези положителни качества, които от дълго време участват в Косово. Нашата съществена борба през днешния ден е битката за стопански, политически, културен и общодържавен разцвет.
Слободан Милошевич – президент на Югославия /1997 – 2000/, в слово от 28.06.1989
Това слово на Милошевич според мнозина е предупреждение за последвалите през 90-те години войни, провокирали „ резултата на доминото ” и довели до разпадането на Югославия. На 5 юли 1990 година албанските депутати в Скупщината на Косово прогласяват региона за “Република Косово ”. Два месеца по-късно Сърбия приема нова Конституция, с която отстранява автономиите на областите Косово и Войводина и приключва активността на техните законодателни органи.
„ Тогава в Косово се основава една, бих я нарекъл „ шизофренична ” обстановка, при която всичко е сдвоено. Има публична система на обучение, само че в това време има и незаконна, единствено на албански, която се организира в домовете на хората. Поколението, учило след 1990 година, изобщо не знае сръбски език, до момента в който предходните генерации говореха сръбски като сърби, знам го от персонален опит. Често се задава въпроса: за какво Милошевич не стартира незабавно настъплението си против Косово? Защото задоволително е ангажиран с други проблеми, изключително с тежката война в Босна. Всъщност настъплението против това развиване на Косово, Милошевич го стартира след сключването на Дейтънския мир, с който се поставя завършек на войната в Босна ", споделя още Боби Бобев.
Отнемането на правата на албанците, неналичието на работа и ниския стандарт на живот в региона ускоряват напрежението. Пропастта сред двата народа нараства още повече, когато управляващите Белград стартират развой по заселване на сърби от Хърватия и Босна в Косово след края на войните там.
„ Това е остаряла цел на Сърбия, тя води тази политика от присъединението на Косово към своята територия. Стремежът е при доста преференциални условия сърби и черногорци да се заселят в Косово. Това предпочитание на сръбското държавно управление в никакъв случай не се осъществя по простата причина, че процесът е безусловно еднопосочен. Непрекъснато нараства процентът на албанското население, до момента в който по чисто физически път, посредством овакантяване на Косово, сръбското и черногорското население, живеещо там понижава ”, безапелационен е Бобев.
В края на 1997 година избухват всеобщи студентски митинги в Прищина, на които се упорства образованието в университета да се води на албански език. Младите хора се изправят против тежко въоръжената сръбска полиция за битка с безредиците, която употребява сълзотворен газ и удари с палки против протестиращите, с цел да приключи демонстрацията им. Липсата на триумфи в битката против властта в Сърбия от Демократичния съюз на Косово, отпред с Ибрахим Ругова, ускорява въздействието на по-радикални групи, измежду които се откроява Армията за избавление на Косово. До средата на 1998 година тя овладява по-голямата територия от региона. Следват брутални дейности от страна на сръбското държавно управление, отпред Слободан Милошевич, който одобрява етническо пречистване на региона от албанци. Близо 900 хиляди души са прогонени в прилежащите Македония и Албания.
Аз бях дипломат в Тирана и си припомням доста добре тези събития. Половин милион косовски албанци като бежанци се озоваха в майката татковина Албания, остарялото родно място, което постоянно е било известно измежду косовските албанци. Тези събития последователно ескалираха – от това шизофренично положение на обществото през 90-те години, по-късно интервалът на основаването на Армията за избавление на Косово /АОК/. Тя последователно стартира да работи, да намира контакти с интернационалните фактори и изключително по времето, когато се организира етническото пречистване, стремежът да бъде изтласкан колкото може повече албанския детайл. Отново се сътвори едно двувластие – от една страна АОК, от друга навлезлите от Сърбия военни елементи и паравоенни формирования като на фамозния Аркан. Те доведоха до такава степен, че започнаха същински сражения.
Боби Бобев – някогашен дипломат на България в Косово и Албания
Дипломатическите старания на европейските водачи и Съединени американски щати в опит да се предотврати нова кръвопролитна война в някогашна Югославия пропадат след несполучливите договаряния в замъка Рамбуйе край Париж. На режима на Милошевич са наложени стопански наказания и петролно ембарго, които не стопират етническото пречистване, довели и до всеобщото ликвидиране на албански фермери в Рачак.
Тази военна акция крие опасности. Риск за нашите водачи и за хората на земята. Сръбската противовъздушна защита е мощна. Тя може да реши да ускори нападението си над Косово или да се опита да навреди на нас или на нашите съдружници на други места. Ако го направи, ние ще дадем мощен отговор. Надяваме се, че господин Милошевич ще осъзнае, че сегашният му курс е саморазрушителен и нестабилен.
Бил Клинтън – президент на Съединени американски щати /1993 – 2001/, в слово от 25.03. 1999 година
”Често се задава въпроса за какво интернационалният фактор се намеси по този метод? Защо НАТО провежда интервенция „ Съюзна мощ ” и нанесе удари по режима на Милошевич, по страната Сърбия? Това се помни и до ден сегашен от сърбите и това е разбираемо. Всъщност интернационалните сили – НАТО, Европейския съюз, въпреки и под друго име тогава, Съединени американски щати – те се притесняваха от това в Косово да не се повтори в Косово изцяло босненския сюжет, " изясни Боби Бобев.
Периодът на бомбардировките на НАТО е придружен и от най-масовите югославски насилия в Косово. Югославската войска и полиция и сръбските паравоенни формирования стартират систематично етническо пречистване на региона, като голямата част от албанското цивилно население е насила да напусне домовете си и да се насочи към Албания и Република Македония Същевременно бомбардировките на НАТО нанасят тежки провали на инфраструктурни обекти по цялата територия на Сърбия.
" Слободан Милошевич е злият талант на Косово, само че в това време той е злият талант и на Сърбия, тъй като той сложи страната в извънредно неизгодна позиция. Това е една милитаризирана, извънредно уродлива демонстрация на велико сръбския национализъм, който съществува още от 19 век, в случай че не и преди този момент. Затова ролята му в тези събития е напълно отрицателна, без значение, че и до през днешния ден има кръгове в Сърбия, които смятат, че той е водил вярната политика, че по този начин е трябвало да се работи, че той е защитавал сръбските национални ползи. Ако задачата му е Косово да остане в границите на Сърбия е разбираемо, само че методите, с които си служи са ужасяващи и не може да доведат до нещо по-различно ", уверен е някогашният дипломат на България в Косово и Албания.
Косовската рецесия е решена със силови способи. С помощта на въздушните удари на НАТО Слободан Милошевич приема изискванията за спокойно съглашение с Косово, региона е сложена под протекторат на Организация на обединените нации с интернационалните мироопазващи сили. Девет години по-късно, през 2008 година, Косово афишира своята самостоятелност, която не е приета и до ден сегашен от Сърбия. Напрежението и конфликтите сред двете страни остават непрекъснати през годините.
Ето в този момент, случилото се на 24 септември, което беше един отблъскващ акт на нахлуване над патрул на косовската полиция, последвано от ликвидиране на трима сръбски участници, това което албанците назовават паравоенно съединяване и терористи. Обвиненията са взаимни и доста тежки, само че това не подкрепя под никаква форма разговора. Неотдавна висшият представител на Европейски Съюз по външната политика и политиката за сигурност Жозеп Борел сподели нещо доста тъкмо: „ В края на краищата, вместо да се занимаваме с разговора и действително възстановяване на връзките сред Сърбия и Косово, ние менажираме от една рецесия в друга. ” За страдание тъкмо по този начин се получава. Аз не виждам при този напън, който се оказва и към двете страни, по какъв начин ще се подобрят връзките.
Боби Бобев – някогашен дипломат на България в Косово и Албания
Нещата са доста комплицирани, само че процесът на договаряния би трябвало да продължи. Разбира се, с тези взаимоизключващи се позиции доста мъчно ще се стигне до някакво съгласие. Компромисът може да бъде единствено по средата, единствено когато и двете страни създадат някакви отстъпки или както има една остаряла максима „ добър е този контракт, от който са недоволни и двете страни, споделя още Боби Бобев.
Във всички проблеми на Балканите се преплитат национална митология, локален национализъм с висша цел етнически чисти страни, териториални искания, човешки права и не на последно място геополитически ползи. Такава е в основата на връзките сред народите в някогашна Югославия и опълчването сред сърби и косовски албанци.
Въпросът за Косово и живеещите там албанци, които постоянно след 1913 година, когато Косово е присъединено към Сърбия, а следствие след края на Първата международна война към Югославия, е, че те са били болшинството от популацията в тази сръбска провинция. Силно дискриминирани сред двете войни, по същия метод и при започване на Титовия интервал, с времето последователно се стига до предоставяне на права на албанците. Това е узаконено с така наречен „ Титова ” Конституция на СФРЮ през 1974 година, когато Косово получава на практика републикански статут – лично държавно управление и парламент, право на образование на албански език в учебните заведения, албански университет в Прищина и така нататък Всичко това се утвърждава през 1974 година без официално Косово да бъде приета като федеративна република в състава на югославската федерация. А Косово не е оповестено за република по простата причина, че съгласно тази конституция всяка федеративна република има право на самоопределяне до овакантяване на федерация. Опасенията са били, че в случай че разгласят Косово за република, то доста скоро по-късно албанците ще пожелаят да изоставен СФРЮ и да се причислят към Албания.
Боби Бобев – някогашен дипломат на България в Косово и Албания
Същността на казуса в Косово в най-чист тип е в конфликта на албанското население, което е 90% в региона, в устрема му да се отдели от Югославия и да сътвори национална страна на Балканите, обединявайки се с Албания и ползите на Република Сърбия и Югославия да отстоят териториалната целокупност на страната.
„ Става дума за една вековна омраза сред сърби и албанци. Това значително дава отговор на истината. Сърбия желае да запази Косово в своите лимити по редица аргументи. Много постоянно се не помни и комплекса Трепча, този извънредно богат руден комплекс, който както писа „ Ню Йорк таймс ” преди доста години, е най-ценното парче земя на Балканите. Той съдържа Менделеевата таблица в себе си. Там също е един от корените на спора. Но директните корени на това, което се случва в този момент, настава, когато Милошевич поема властта в Сърбия и последователно стартира да лишава на албанците в Косово тези права, които Конституцията преди този момент им е дала ”, счита Боби Бобев.
През 1986 – 1987 година се утвърждава фигурата на Слободан Милошевич. Изграждайки своята стратегия за централизирана Югославия, доминирана от сърбите, той експлоатира недоволството на албанците и ответната реакция на локалните сърби. На 28 юни 1989 година по случай 600 години от Косовската борба пред 1 милион Слободан Милошевич държи популярната си тирада на Газиместан край Прищина, в която не изключва „ въоръжена борба ”.
Днес, шест века по-късно, ние още веднъж сме в борби и пред борби. Това не са въоръжени борби, въпреки че те към момента са вероятни. Но каквито и да са, те не могат да бъдат извоювани без увереност, храброст и жертвоготовност. Без тези положителни качества, които от дълго време участват в Косово. Нашата съществена борба през днешния ден е битката за стопански, политически, културен и общодържавен разцвет.
Слободан Милошевич – президент на Югославия /1997 – 2000/, в слово от 28.06.1989
Това слово на Милошевич според мнозина е предупреждение за последвалите през 90-те години войни, провокирали „ резултата на доминото ” и довели до разпадането на Югославия. На 5 юли 1990 година албанските депутати в Скупщината на Косово прогласяват региона за “Република Косово ”. Два месеца по-късно Сърбия приема нова Конституция, с която отстранява автономиите на областите Косово и Войводина и приключва активността на техните законодателни органи.
„ Тогава в Косово се основава една, бих я нарекъл „ шизофренична ” обстановка, при която всичко е сдвоено. Има публична система на обучение, само че в това време има и незаконна, единствено на албански, която се организира в домовете на хората. Поколението, учило след 1990 година, изобщо не знае сръбски език, до момента в който предходните генерации говореха сръбски като сърби, знам го от персонален опит. Често се задава въпроса: за какво Милошевич не стартира незабавно настъплението си против Косово? Защото задоволително е ангажиран с други проблеми, изключително с тежката война в Босна. Всъщност настъплението против това развиване на Косово, Милошевич го стартира след сключването на Дейтънския мир, с който се поставя завършек на войната в Босна ", споделя още Боби Бобев.
Отнемането на правата на албанците, неналичието на работа и ниския стандарт на живот в региона ускоряват напрежението. Пропастта сред двата народа нараства още повече, когато управляващите Белград стартират развой по заселване на сърби от Хърватия и Босна в Косово след края на войните там.
„ Това е остаряла цел на Сърбия, тя води тази политика от присъединението на Косово към своята територия. Стремежът е при доста преференциални условия сърби и черногорци да се заселят в Косово. Това предпочитание на сръбското държавно управление в никакъв случай не се осъществя по простата причина, че процесът е безусловно еднопосочен. Непрекъснато нараства процентът на албанското население, до момента в който по чисто физически път, посредством овакантяване на Косово, сръбското и черногорското население, живеещо там понижава ”, безапелационен е Бобев.
В края на 1997 година избухват всеобщи студентски митинги в Прищина, на които се упорства образованието в университета да се води на албански език. Младите хора се изправят против тежко въоръжената сръбска полиция за битка с безредиците, която употребява сълзотворен газ и удари с палки против протестиращите, с цел да приключи демонстрацията им. Липсата на триумфи в битката против властта в Сърбия от Демократичния съюз на Косово, отпред с Ибрахим Ругова, ускорява въздействието на по-радикални групи, измежду които се откроява Армията за избавление на Косово. До средата на 1998 година тя овладява по-голямата територия от региона. Следват брутални дейности от страна на сръбското държавно управление, отпред Слободан Милошевич, който одобрява етническо пречистване на региона от албанци. Близо 900 хиляди души са прогонени в прилежащите Македония и Албания.
Аз бях дипломат в Тирана и си припомням доста добре тези събития. Половин милион косовски албанци като бежанци се озоваха в майката татковина Албания, остарялото родно място, което постоянно е било известно измежду косовските албанци. Тези събития последователно ескалираха – от това шизофренично положение на обществото през 90-те години, по-късно интервалът на основаването на Армията за избавление на Косово /АОК/. Тя последователно стартира да работи, да намира контакти с интернационалните фактори и изключително по времето, когато се организира етническото пречистване, стремежът да бъде изтласкан колкото може повече албанския детайл. Отново се сътвори едно двувластие – от една страна АОК, от друга навлезлите от Сърбия военни елементи и паравоенни формирования като на фамозния Аркан. Те доведоха до такава степен, че започнаха същински сражения.
Боби Бобев – някогашен дипломат на България в Косово и Албания
Дипломатическите старания на европейските водачи и Съединени американски щати в опит да се предотврати нова кръвопролитна война в някогашна Югославия пропадат след несполучливите договаряния в замъка Рамбуйе край Париж. На режима на Милошевич са наложени стопански наказания и петролно ембарго, които не стопират етническото пречистване, довели и до всеобщото ликвидиране на албански фермери в Рачак.
Тази военна акция крие опасности. Риск за нашите водачи и за хората на земята. Сръбската противовъздушна защита е мощна. Тя може да реши да ускори нападението си над Косово или да се опита да навреди на нас или на нашите съдружници на други места. Ако го направи, ние ще дадем мощен отговор. Надяваме се, че господин Милошевич ще осъзнае, че сегашният му курс е саморазрушителен и нестабилен.
Бил Клинтън – президент на Съединени американски щати /1993 – 2001/, в слово от 25.03. 1999 година
”Често се задава въпроса за какво интернационалният фактор се намеси по този метод? Защо НАТО провежда интервенция „ Съюзна мощ ” и нанесе удари по режима на Милошевич, по страната Сърбия? Това се помни и до ден сегашен от сърбите и това е разбираемо. Всъщност интернационалните сили – НАТО, Европейския съюз, въпреки и под друго име тогава, Съединени американски щати – те се притесняваха от това в Косово да не се повтори в Косово изцяло босненския сюжет, " изясни Боби Бобев.
Периодът на бомбардировките на НАТО е придружен и от най-масовите югославски насилия в Косово. Югославската войска и полиция и сръбските паравоенни формирования стартират систематично етническо пречистване на региона, като голямата част от албанското цивилно население е насила да напусне домовете си и да се насочи към Албания и Република Македония Същевременно бомбардировките на НАТО нанасят тежки провали на инфраструктурни обекти по цялата територия на Сърбия.
" Слободан Милошевич е злият талант на Косово, само че в това време той е злият талант и на Сърбия, тъй като той сложи страната в извънредно неизгодна позиция. Това е една милитаризирана, извънредно уродлива демонстрация на велико сръбския национализъм, който съществува още от 19 век, в случай че не и преди този момент. Затова ролята му в тези събития е напълно отрицателна, без значение, че и до през днешния ден има кръгове в Сърбия, които смятат, че той е водил вярната политика, че по този начин е трябвало да се работи, че той е защитавал сръбските национални ползи. Ако задачата му е Косово да остане в границите на Сърбия е разбираемо, само че методите, с които си служи са ужасяващи и не може да доведат до нещо по-различно ", уверен е някогашният дипломат на България в Косово и Албания.
Косовската рецесия е решена със силови способи. С помощта на въздушните удари на НАТО Слободан Милошевич приема изискванията за спокойно съглашение с Косово, региона е сложена под протекторат на Организация на обединените нации с интернационалните мироопазващи сили. Девет години по-късно, през 2008 година, Косово афишира своята самостоятелност, която не е приета и до ден сегашен от Сърбия. Напрежението и конфликтите сред двете страни остават непрекъснати през годините.
Ето в този момент, случилото се на 24 септември, което беше един отблъскващ акт на нахлуване над патрул на косовската полиция, последвано от ликвидиране на трима сръбски участници, това което албанците назовават паравоенно съединяване и терористи. Обвиненията са взаимни и доста тежки, само че това не подкрепя под никаква форма разговора. Неотдавна висшият представител на Европейски Съюз по външната политика и политиката за сигурност Жозеп Борел сподели нещо доста тъкмо: „ В края на краищата, вместо да се занимаваме с разговора и действително възстановяване на връзките сред Сърбия и Косово, ние менажираме от една рецесия в друга. ” За страдание тъкмо по този начин се получава. Аз не виждам при този напън, който се оказва и към двете страни, по какъв начин ще се подобрят връзките.
Боби Бобев – някогашен дипломат на България в Косово и Албания
Нещата са доста комплицирани, само че процесът на договаряния би трябвало да продължи. Разбира се, с тези взаимоизключващи се позиции доста мъчно ще се стигне до някакво съгласие. Компромисът може да бъде единствено по средата, единствено когато и двете страни създадат някакви отстъпки или както има една остаряла максима „ добър е този контракт, от който са недоволни и двете страни, споделя още Боби Бобев.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ